* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Дана мама дума:
- Дай ме, мамо, дай ме,
дай ме, посгоди ме
в турско Терфенлии,
във Дани, в Колеви,
на хубави Даня!
Даняната майка,
тя на Дана дума:
- Дане, дъще Дане,
аз не те, мар, давам
в турско Терфенлии,
във Дани, в Колеви,
те са лоши хора,
Даньовата майка,
тя й много проклета,
тя ще те отрови
със жълта отрова.
Дана мама не слуша,
петък пристанала,
събота яли, пили,
в неделя ранили,
Дана булка извели,
понделник станали,
бяло пране изпрали.
Данинта свекърва
Дана не хареса -
ни бяло изпрано,
ни редом простряно.
Пране е препрала,
дрехи е простряла,
във къщи е влязла,
кафе е сварила,
на всеки разляла
и чаша подала,
в Данината чаша
отрова сложила,
на Дана подала.
Данинта свекърва
навънка изляла.
Умна Дана, разумна,
чашата сменила,
свекърва й вляла
и кафе изпила.
Върла га отрова,
отрова дробеше.
Данинта свекърва,
тя на Дана дума:
- Дано, булка Дано,
много си разумна,
щях да те отровя,
ти мене отрови!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021