* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Иване, Иване!
Засвирили са кавали, море,
засвирили са кавали,
пред Иванова механа.
Момците наред седяха,
малка ги мома служеше,
на всеки чаша прелива,
Ивану празна подаде.
Иван се чуди и мае
дали чашата да вземе,
или момата да вземе.
Иван си самси премислил:
"Чаша си дома имаме,
ала си мома нямаме!"
Па хвана мома за ръка,
та си я дома заведе,
отдалеч иде и вика:
- Я излез, мамо, да видиш,
че ти водя отмяна,
за мене бяла премяна,
сестри тънко плетиво,
за тате вода студена!...
Па излязла майка му
със две чаши във ръце -
едната беше със вода,
другата беше с отрова.
Която беше със вода,
та я Ивану подаде;
която беше с отрова,
тя я на мома подаде.
Веднъж е мома пийнала,
два пъти е викнала:
- Мене майка ти отрови!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021