* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
втора му вечер пристана.
Марко на мака си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
на тебе водя отмяна,
на мене булка засмяна.
Майка му по двор ходеше,
две чаши в ръце държеше,
едната пълна с ракия,
другата пълна с отрова.
На Марко даде ракия,
а на Тодорка отрова.
Вдигна Тодорка да пие,
викна Тодорка да плаче:
- Марко ле, либе Марко ле,
майка ти каил не стана
ние двама да се вземеме,
а най е каил станала,
ние двама в гроба да лежим.

 

Елена (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021