* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Клета му душа, проклета,
който момка вярува
като Стойка девойка.
Снощи Марко залюби
и му Стойка пристана,
че я Марко поведе,
че я у тяф зъведи,
отдалеч се провикна:
- Излез, мале, да видиш,
че ти водя одмяна,
пък на мене премяна!
Че излезе майка му
със две стомни във ръка,
едната беше със вода,
другата беше с отрова.
Едната даде на Стойка,
другата даде на Марко.
Дето я даде на Марко,
тя беше пълна с водица,
дето я даде на Стойка,
тя беше пълна с отрова.
Не сръбна Стойка ни глътка
и си се Стойка провикна:
- Олеле, Марко, водица,
отрови ме майка ти!

 

Дюлино, Варненско; инф. род. в Шумен; хороводна (СбНУ 63/2007, № 989).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021