* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Снощи си Марко залибих
и снощи му пристанах;
той ме улови, улови
за ръчица, десница, (2)
па ме заведе, заведе
в сред ме двори остави
и на майка си повика:
- Я излез, мамо, нанавън,
че ти водя отмяна,
на тебе водя отмяна,
на мене булка премяна.
Майка му навън излезе
със две чаши във ръце,
първата чаша ракия,
втората със отрова.
Дето бе чаша с ракия,
тя я на Марка подаде;
дето бе чаша с отрова,
тя я на булка подаде.
Марко се викна-провикна:
- Не стана каил майка ми
млада снашица да води,
най стана каил майка ми
заран рано да става,
на два гроба да ходи,
по две свещи да пали.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021