* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любят се Марчо и Донка,
от малки дор до големи.
Марчо на Донка думаше:
- Хайде ми Донке, пристани,
таз вечер у нас да дойдеш,
венчило да се венчаем.
Донка на Марчо думаше:
- Марчо ле, севда голяма,
като ме майка ти не рачи,
не рачи, не бендисова.
Стана му Донка, пристана
и у Марчови отиде.
Марчо на врата похлопа:
- Стани ми мамо, отвори,
водя ти млада невяста.
- Стой почакай, синко ле,
ракия да си наточа,
двама да ви почерпя.
На Марчо даде ракия,
на Донка даде отрова.
Донка на Марчо думаше:
- Твойта майка й душманка,
на тебе даде ракия,
на мене даде отрова.

 

Бургас, кв. Крайморие (Архив КБЛ-ВТУ); бендисова - не скланя.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021