* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Елка покрай Дунав ходи
росно цвете бере
на китки го кити,
на китки го кити,
у Дунав го хвърлия.
Дунав иде тъмен,
тъмен, па и кален,
килен, ситно сплаве.
У сплавето седи
Павел харен юнак.
Елка на Павел дума:
- Женен ли си, Павле,
ще ли да се жениш?
Павел Елки дума:
- Не съм женен, Елко,
няма и да се женя,
а пък и да се женя,
теб няма да взема.
Елка се разсърди,
та се в Дунава хвърли.

 

Кнежа, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021