* * *
На бас се хванал млад Стоян
със турчин еничерина,
да ядат, холан, да пият,
Калинка да им долива
без да се никой напие.
(Калинка разбрала, че Стоян ще се напие
и на турчина чаша долива, а на Стоян празна подава)
Стоян се напи
и на маса глава преклони.
Майка му дума Стояна:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да ти е Стояне,
турчин Калинка да вземе.
Турчин се много зарадва,
стана, кончето стегна,
и си на Калинка дума:
- Събаряй, Калинке, бяло българско,
обличай зелено турско,
ти ще си вече за мене.
И за към тях тръгнали.
Стоян скокнал, подскокнал,
и си се на конче преметна,
на рамо пушка преметна,
на пояс сабя запаса.
Конче на път подхвръкна,
Стоян с меден кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Къде си, Калинка, накъде си?"
Калинка като го е чула,
по гласа го е познала
и на турчина думала:
- Турчине, еничерино,
там до едно дърво
малко хлебец да ядем,
студена вода да пием.
Доде издума Калина
и Стоян със конче приброна.
Турчин конче поеше,
Стоян си сабя извади
и му главата отряза,
и Калинка назад върна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020