* * *
На бас се хванал млад Стоян
с турчин, с еничерин,
да пият да се напиват.
Калинка булка хубава
среща им диван ще стои,
чашите ще им долива.
Ако се турчин напие,
Стоян му конче ще вземе.
Пили са и надпивали
три дена и три нощи.
Калинка като разбрала,
дето ще се Стоян напие
на Стоян празна подава,
на турчин все я долива.
Ах, че се Стоян понапи
И легна сладко позаспа.
Турчин на Калинка думаше:
- Я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено.
И те са двама тръгнали.
Стояновата майчица, тя
на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да ти е,
турчин с Калина замина.
Тогава се Стоян опомни
с тънка си свирка засвири.
Свирка му свири-говори:
" - Където си Калинке, почакай.
Калинка като чува
по свирката го познава
и на турчин продумва:
- Турчине, еничерино,
я гледай вода да стигнем,
да пием вода студена,
да пием, да се умием.
Тамън се турчин наведе
да пие вода студена,
Стоян му глава отряза,
Калинка назад отдръпна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020