* * *
На бас се хванал млад Стоян
с турчина, еничерина,
да пият, да се надпиват.
Който му баса пропадне,
Калинка ще да вземе.
Почнали да ядат и пият.
Калинка чаши налива.
На турчин чаша прелива -
на Стоян - празна остава.
Нали е турчин по-хитър
той си чаша под маса излива,
а Стоян сладко изпива.
Ах, че се напи млад Стоян,
на място падна и заспа.
Като си Стоян отива
и на майка си казва,
че турчин е Калинка вземал,
тя го люто кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
черно камъне да си пил,
дето ти баса пропаднал.
Вземи свирка чемширка,
свири, Калинка ще да те чуе
и ще да се поспрат.
Калинка свирка зачува
и на турчина продумва:
- Я спри, турчине, я спри!
Тук има сянка дебела
и вода студена.
да седнем и си починем.
Стоян турчина застигна
и си Калинка той взема.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020