* * *
На бас се хвана млад Стоян
с турчина-еничерина,
да пият, да се надпиват.
Ако си турчин надпие,
Стоян му конче ще вземе.
Ако се Стоян напие,
турчин Калинка ще вземе.
Калинка булка хубава
и тя им чаши долива,
на Стояна празна подава.
На ли се напи млад Стоян
и той на маса заспива.
Турчин Калинка думаше:
- Я хвърли бяло и червено,
облечи турско зелено
и се на конче възседни!
Калинка с турчина заминаха.
Стояновата майчица
и тя по двора ходеше
и Стояна люто кълнеше:
- Дърво и камък да ти е!
Турчин Калинка откара!
Стресна се Стоян, събуди
и влезна в хладно мазане,
взема конче хранено,
хранено път не карано.
С меден кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Стой, почакай, Калинке!"
Калинка хубава и тя му кавал зачува,
и тя на турчина думаше:
- Полека карай кончето,
че има вода студена
и сянка дебела да седнем,
да седнем, да си починем.
Минали гора зелена,
настана поле широко.
Нали ги настигна млад Стоян,
на турчин глава посече,
Калинка назад върна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020