* * *
Стоян се на бас хвана
с турчина, еничерина -
да пият, да се надпиват,
Калинка ще им налива.
Ако се Стоян напие,
турчин Калинка ще вземне;
ако се турчин напие,
Стоян ще му конче вземне.
Калинка вино налива,
Стоян си вино изпива,
турчин си вино не изпива.
Нали се Стоян понапил,
понапил Стоян и задрямал.
Калинка и тя като видя,
на турчин чаша налива,
на Стоян празна подава.
Напил се Стоян и заспал.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
съблечи бяло българско,
облечи турско зелено,
на Стоян баса пропадна,
с мене ти, мъри, ще дойдеш.
Турчин си конче възседнал,
Калинка на конче покачи,
двамата на път потеглят.
Стояновата майчица,
и тя по двори ходеше,
Стоян люто кълнеше:
- Стояне, мама, Стояне,
дърво и камък да пиеш -
тебе ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян пробудил,
хранено конче възседнал
и след Калинка той тръгнал.
С тънката си свирка засвирил,
свирката свири и говори:
- Де си, Калинке, почакай,
да те от турчин отърва.
Калинка и тя зачула
и си на турчин думаше:
- Турчине, еничерино,
полека кончето карай
и за вода ти бе гледай,
кончето да си напоим,
двамата да се умийме!
Доде си Калина издума,
Стоян при тях пристигна,
на турчин глава отсече,
Калинка назад тои взема.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020