* * *
Невеста вършее на гумно през нощта
Седела Яна вечер събота,
вечер събота спрема неделя,
та е напрело девет вретена,
девет вретена тънка основа,
тънка основа, тънка ленена,
тънка ленена, дури грижена,
па надзърнала на мала врата,
та разгледала по ясно небе,
по дребни звезди, ощ' не съмнало.
Па се върнало, та замесило,
та замесило до девет леба,
десета била бела погача.
Па надзърнало, ощ' не съмнало.
Па си е ошло на рамно гумно,
та насадило петстотин снопа,
петстотин снопа бела пченица.
Па умамила до девет коня.
Оздоле иде Янина зълва,
със гердан треска, със поли фуца,
та подплашила до девет коня,
та са скинале хубаво Яне,
скинале са го парче по парче.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021