* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Ой, Милно попова!
Седяла Мила, седенкувала,
че е напрела девет вретена,
че пак е Милна рано станала,
че измела бащин хармана,
че насъбрала най-малка кладня,
кладня с петдесет кръстца.
Че грабнала вила на рамо,
че отишла в росно ливади,
в росно ливади кони да търси;
на пътя срещна черни манафи,
манафи на Милна думат:
- Ой, Милна, Милна попова,
далек ли е вашто село -
петел да пее, ще ли се чуе,
куче да лае, там чуе ли се?
Че са манафи вземали,
вземали Милна хубава,
назад са се повърнали...

 

Дюлино, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021