* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Петро льо, мари хубава!
Петра ми гали двамина,
двамина луди и млади,
та си се чудом чудеха,
къде щат да я измамят,
измамят, още извардят:
- Сама ми ходи на вода,
сама ми ходи, доходи, -
тамо ще да я извардим!
Петра бе хитра-разумна,
надяна руба снахина,
окачи тежко низане,
та че на вода отиде.
И лудо си я заследи:
- Добър ти вечер, невне ле!
- Даю ти добро, юначе!
- Невне ле, мари хубава,
че къде ми е лелка ти,
та си на вода не дойде?
- Деверчо, милни деверчо,
сношка сме лелка главили,
главили, пръстен менили,
у кахър се е хванала -
да преде тънки дарове,
за даруване сватове,
и още за кон товари...

 

Ситово, Пловдивско; зап. от Никола Геров Копривщенец през 1855 г. (Родопски напредък 7/1909-1910, кн. 5, с. 132, № 12 - "Моминска хитрост"); низане - наниз; невне - умал. от невяста.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020