* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Хей, мъри кълно, Калино,
Калино, Трендафилино,
я излезни навънка,
навънка на равни двори.
Та погледай, погледай
надолу още нагоре
към зелени герени,
към високи габъри.
Под габъри седеше
султан Селим кадия,
в ръка си чаша държеше,
чашата пълна и равна,
пълна и равна с ракия.
То не е било ракия,
а най е било магия, -
да омагьосат Калина,
Калина още майка й,
дано рече: "Взе ще го".
Бре гидишка дъщеря,
тя не рече "Взе ще го",
а най рече "Не ща го,
не ща го, мамо, не ща го,
той не ми е, мамо, прилика,
нито аз нему прилика.
Мене ми е, мамо, прилика
Йоргито фурнаджийчето."

 

Вратарите, Добричко; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020