* * *
Лежала е Радка, Радо ле,
девет години в тъмница,
в тъмница ненабивана,
в тъмница непомитана
и никой си Радка не знае.
Сал я войвода знаеше
и на Радка хлебец носеха,
хлебец на Радка, водица.
Радка войводу думаше:
- Аз имам любе Никола.
Отде я зачу Никола,
той си в тъмница отиде
и на тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, ключарю,
я си тъмница отключи!
- Тук ли си, Радке, тук ли си?
- Тука съм, любе Никола,
тука съм, ала защо съм -
руса ми коса олетя,
бяло ми лице погрозня.
Кат я от тъмница изведоха,
че я през града преведе -
руса й коса пак мете,
лице - пресно сирене,
зъби й - бели бисери.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020