* * *
Мор, де се чуло-видяло
мома в тъмница да седи,
като ми мома Калуда.
Калудината майчица
окол тъмница ходеше,
бели си ръце ломеше,
руса си коса кинеше
и си калуди думаше:
- Придай се, щерко, придай се,
вземи, Калудо, турчина!
Калуда майци думаше:
- Не ща го, мамо, не ща го, -
той турчин, той друга вяра!
Душа му лошо мирише
на зимно бъзе варено!
Кье взема, мамо, българин;
българин душа мирише
на зелен ран босилек!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020