* * *
Лежала Рада боляла,
у тъмните тъмни тъмници
у войводовите земници.
Никой си Рада не знае
зарна и вечер отадяше
хляб и вода да и занасва.
Студена вода-ледена
и топла питка меденаи
и си на Рада думаше:
- Придай се, Радо, придай се,
бяла кадъна да станеш,
кадъна ти кадиева,
ханъмка ти войводова.
Рада майка си думаше:
- Мале ле, мале ле,
девет съм годин лежала
и веще девет ще лежа
пак си вярата не давам,
кадъна, мале, не ставам.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020