* * *
Лежала ми й Ганка, що лежала,
лежала ми до девет години,
цяло я село забрави,
само една майка помнеше,
тя по зиндани ходеше
и си стражари питаше:
- Стражари, верни ключари,
има ли мома да лежи,
на снага тънка, висока,
на лице бяла, червена.
- Няма я, бабо, няма я,
някой се отвътре обади:
- Тука съм, мале, тука съм,
тука съм, ала защо съм.
Бяло ми лице посърна,
тънка ми снага повяхна.
Давай, мале, продавай
бащино тежко имане,
от тук да ме отървеш.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020