* * *
Отводи Стоян надолу,
надолу на зимовище,
Дона в тъмница оставя,
и па си майци заръча:
- Мамо ле, стара майчице,
азе на долу отивам,
Дона в тъмница оставям,
нещо ще да ти заръчам -
често при Донка да ходиш,
да ходиш, да я спохождаш
и често Донка да питаш
усилно ли е в тъмница.
Стояновата майчица,
като си Стоян отиде,
често при Дона ходеше
и често Дона питаше:
- Снашице, Дона хубава,
усилно ли ти в тъмница,
усилно ли ти, не ти ли?
Дона си майци думаше:
- Ти, Стоянова майчице,
ти, Стоянова и моя -
усилно, мамо, та много,
ала надвечер най-много,
кога момите на хоро,
кога невести за вода,
а азе, мамо, в тъмница.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020