* * *
Лежала е Донка в тъмница,
в тъмница, в тъмни зандани.
Никой си Донка не види,
не види, нито я чува.
Донкина стара майчица,
тя край тъмница ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и с висок глас си викаше:
Отдай си, Донке, вярата,
да се от тъмница отървеш!
Донка си мама думаше:
- Девет години как лежа,
пак си вярата не давам!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020