* * *
Брей, де се чуло-видяло
мома в зандани да лежи
зарад бащини борчове.
Лежала девет години
покара лято десето
Цяло я село забрави
Нейната стара майчица
Тя си Надка не забрави
Покрай зандани ходеше
и на занданче думаше:
- Занданче, младо ключарче,
имате ли мома в зандани,
девет години откак лежи
покара лято десето.
Ключарче баба думаше:
- Не плачи бабо, не тъжи,
Надкини кости изметохме.
Доде си това думаше,
тя се от зандане обади
и майка си продума:
- Мале ле, стара мале ле,
ти давай мале, наддавай
бащино тежко имане
из зандан да ме поведеш
Равна ми снага прогнила,
руса ми коса окапа
бяло ми лице погрозня.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020