Мома в тъмница. Съст. Т. Моллов

* * *

Янке ле, мало девойче, леле!
Янка са беда бедили,
турците, арнаутите джанъм,
от що се Янка хубава,
хубава мошно гиздава.
Та я турци турили
в тъмници грозни зандане,
та сида Янка, та сида,
се осем, девет години.
Майка и покрай ходеше,
хитро си Янка питаше;
- Янке ле, младо девойче,
не чуеш, Янке, момите,
момите на седянката,
момите песни пееха,
момчета камен хвърляха,
придай си, кьерку, вярата,
стига ми седи в тъмници.
- Майо ле, мила майчице,
колко съм, майо, седяла,
още толкова ще седя,
пак си вярата не давам.
Доде си Янка отрече,
сребърно кандило изпадна,
та си ми Янка възкресна.

Калапот, Драмско - Гърция, зап. в Неврокоп, дн. Гоце Делчев (Кюлев 1977, № 86; =Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5697> 02.10.2020).

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020