* * *
Де се чуло-видяло,
мома запряна да стои,
каквото й Радка седяла
седяла ми й девет години.
Никой си Радка не знае,
не нае, нито познава.
Сал я войвода знаеше
и войводова язаджи.
Често при Радка ходеха
по-малко хлебец носеха,
по-малко вода студена.
Войвода Радка думаше:
- Радке ле, бяла българко,
рачиш ли води войвода
и войводова язаджи.
Радка войвода думаше:
- За мене трима печелят -
тате и бате двамата
и първо либе Никола.
Дордето Радка продума,
човек на вратата похлопа.
Похлопа Радка извика:
- Тук ли си, Радке, запряна?
- Тук съм либе ами що съм.
Бяло ми лице повехна,
руса ми коса олепя.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020