* * *
Анка си беда бедили,
бедили и затворили,
хубава Анко, Анко ле.
Майка й сутрин и вечер ходеше,
вода и вечеря носеше,
и си на Анка думаше:
"Щерко, Анко, Анко ле,
мъчно ли ти е в тъмница.
"Мамо ле, мила мамо ле,
нали ме питат да кажа,
да кажа да те не лъжа.
Деня е мъчно и не е,
а нощем е твърде усилно,
като запеят момите,
момите по седенките,
и ергени по сокаците,
тогава е твърде усилно.
Майка на Анка думаше:
"Придай си, щерко, вярата
на тия клети турци.
Анка на майка думаше:
"Мале ле, мила мале ле,
девет години кат лежа,
и още девет кье лежа,
и па си вярата не давам.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020