* * *
Турци са Янка бедили,
та я в тъмница хвърлили,
в тъмница недоправена,
в тъмница недоършена.
Цели ми девет години
Янка тъмница лежала.
Всичките Янка забравили,
само нейната майчица -
тя си Янка не забрави,
тя си на Янка думаше:
- Не ти ли е, Янке, умилно,
умилно още усилно?
- Как да ми й, майко, умилно,
умилно, още усилно.
Една ми змия природна
дене ми очи изпива,
нощем си гнездо увива
във мойта русата коса.
Изгори ми, майко, душата.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020