* * *
Янче ле, малой, мори, девойче!
Янче ми лежи, мори, ф занданя, (2)
майка хи покрай замина,
на Янче вели, сборова:
- Придай си, Янче, вярата,
да не ми лежиш в зандане!
- Майо ле, мила майчице,
змия ти яло езика!
Колко съм, мале, лежала,
още триж толко да лежа,
пак си вярата не давам!
Дордето рече, вотрече,
сребърен кандил се е спуснал.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020