* * *
Донка са беда бедиле,
Донке, момиче хубаво,
защо е Донка хубава,
хубава, още гиздава,
та я в темница туриле.
Та лежа, Донка, що лежа,
та лежа девет години.
Майка я накрай обиде,
па си на Донка говоре:
- Дъщерко, Донке хубава
придай си, Донке, верата,
стига ми лежа в темница!
Донка на майка говоре:
- Майко, стара майчице,
девет годин ка лежа,
още девет ще лежа,
па си верата не давам!
Сама се темница отвори,
турчин си падна наземи,
Донка навънка излезе.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020