Мома в тъмница. Съст. Т. Моллов

* * *

Седяла е Рада, Радо ле,
девет години в темница,
за бащини си борчове,
за братови си кръвнини.
Никой си Рада не знае,
че седи Рада в темница,
тъкминко девет години;
Сам си войвода знаеше,
и язаджия войводов.
Войвода и хлебец носеше,
и студена ми водица,
често честеше при нея,
и си на Рада думаше:
- Радо ле, бяла българко,
рачиш ли води войвода,
ил язаджия войводов,
да те извада, избава
из тая темна темница.
Рада войводу думаше:
- Войводо, маре войводо,
девет години, как седа
и още девет седявам
вов тая темна темница,
пак си войвода не водвам,
и язаджия войводов.
За мене трима печелят
тейко и байчо двамата,
и първо либе Никола.
Току туй Рада издума,
ей че си иде Никола,
право в темница отиде,
па си ми Рада питаше:
- Тук ли си либе, Радо ле?
Рада Николу думаше:
- Тука сам, либе Никола,
тука съм, ала защо съм?
Че ми лицето повяна,
като попарна ябълка.
Дава Никола, заплаща,
та си борчове заплатил
и си либето отпуснал
от пуста темна темница.

Елена; зап. П. Петкович (Каравелов-Лавров 1905, № 116; =в-к Знание, г. І, 1875, бр. 13, с. 205; =Каравелов 1/1886, № 46). Вариантът в "Знание" (и Съчинения) е преработен, като е посочено, че "песента се пее между пловдивските павликяни" и е "записана преди 25 години от Константина Герова в Пловдив" (бел. съст., Т.М.).

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020