* * *

Мома в тъмница

Донка са беда бедиле,
Донке, момиче хубаво,
бедили и укривили,
и я в тъмница хвърлили.
Да било барем за нещо, -
за една китка сминова,
че я не дала турчину,
турчину еничерину,
но я дала Ивану.
Та седя Донка, та лежа,
тъкмо ми до три години.
Тъмничар Донка попита:
- Усилно ли ти е, Донке ле,
усилно ли ти е в тъмница?
Донка тъмничерю думаше:
- Тъмничерьо ле, брайно ле,
дене ми е усилно и не е,
но ноще ми е много усилно, -
кога засвирят момците,
момците по кладенците;
кога запеят момите,
момите по седенките.

 

неуточнено; зап. Иван Стефчев (Български книжици, год. І, 1858, част ІІІ, октомври, кн. 2, с. 200; =Вазов-Величков 2/1884, с. 225); с малки промени и указание, че е записан в Копривщица от К. Геров, текстът е включен от Л. Каравелов в неговия ръкописен сборник от 1861-1864 г., който е издаден по-късно (вж.: Каравелов-Лавров 1905, № 163).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020