* * *
Добро льо, мари хубава!
Добра я беда бедили,
бедили и уловили
и я в тъмница хвърлили,
в тъмница нова градена,
градена недоградена:
дъски й недодялани,
железа недоковани.
Добрина стара майчица
нови пътеки сторила
от дома си до тъмница,
та си при Добра отива,
та си на Добра думаше:
- Мъчно ли ти е, Добро льо?
- Бре мамо, бре мила мамо,
деня ми мъчно, не мъчно -
вечер ми, мамо, най мъчно,
кога момите запеят,
момите по седянките,
кога момците зарюкат,
момците по планините.
Добрина стара майчица,
тя си на Добра думаше:
- Мар дай си, Добро, вярата.
- Бре мамо, бре мила мамо,
девет съм годин лежала,
и още девет ще лежа,
па си вярата не давам,
християнска вяра за турска!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020