* * *
Лежала Янка в тъмница
ся осем-девет години,
ся осем-девет години
и десетата забрало.
Майка й покрай ходеше
и си на щерка говори:
- Като ми седиш в зандани,
мъчно ли ти е ил' не е?
- Мале ле, стара мале ле,
деня е мъчно и не е,
нощя е много усилно,
га се съберат момите,
момите по седенките.
Мале ле, стара мале ле,
руса ми коса окапа,
руса ми коса окапа,
равна ми снага изсъхна.
- Продай си, Янке, вярата,
вярата християнската!
- Мале ле, стара мале ле,
девет съм годин лежала
и още девет да лежа,
пак си вярата не давам,
вярата християнската.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020