* * *
Донка се беда бедила,
бедили, лова ловили
и я в затвора хвърлили;
та е научила майка й,
тя при затвора отиде,
и на занадани думаше:
- Зандане ле, брайне ле,
има ли тука хапъзка,
хапъзка деветгодишна,
и още девет да лежи?
Донка се от зандан обади:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, та че защо съм -
бяло ми лице посърна,
черна ми коса побеля;
дене ми силно не усилно,
ноще ми твърде усилно -
да чуя момите да пеят,
момите по седянките,
момците кога засвирят,
момците по сокаците...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020