* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Маринкинта буле дума:
- Зезьо льо, зезьо Маринке,
аз чувам, зезю, аз чувам
от хора и от комшии -
Маринка люби турчина,
че щяла да се потурчи,
бяла кадъна да стане!
Маринка буля си дума:
- Истина й, бульо, истина й,
дето се чува, мър бульо,
лъжа развала не бива!
Че се Маринка потурчи,
че стана бяла кадъна;
на висок чардак седеше,
Жълти жълтици нижеше;
момите на нива поят,
Маринка от чардак плаче:
- Де-гиди вяра българска,
тя на хубаво мирише;
куча й вяра лошаво!
Врекла се, пишман станала...

 

Шумен; жътварска (СбНУ 35/1923, № 439 - "Мома се потурчва").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020