* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Провикнала се й кадъна
от високите чардаци,
от писаните пармаци:
- Бре, блазя, Боже, бре, блазя
на тия бели българки!
Де има сянка дебела
българки ще я отърлят
де има нива голяма
българки ще я пожънат,
де има вода студена
българи ще я напият.
Стори ме, Боже, стори ме,
де-гиди, бяла българка.
Де стоя Господ, та слуша,
стори кадъна престори
де-гиди бяла българка.
Жънала ден до пладне
жънала, пожънала се.
Провикнала се й кадъна:
- Стори ме, Боже, престори,
де-гиди бяла кадъна,
на висок чардак да стоя,
жълти алтъни да нижа,
тънка коприна да точа.

 

Руховци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020