* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Де се е чуло-видяло
българка да се потурчи!
Петък са Рада потурчи,
в събота било, що било,
в неделя кадънувала.
В понеделник са изкачи
на високите чардаци,
на дебелите дюшеци,
бяла коприна преприда,
жълти алтъни да ниже.
Низала, колко низала,
та че се виком провикна:
- Бре Боже, бре мили Боже,
бре блазя, Боже, бре блазя
на тея бели българки!
Де къде нива голяма,
българки ще га ожънат;
де къде сянка дебела,
българки ще га олежат;
де къде вода студена,
българки ще га напият!

 

Левка, Свиленградско; зап. 1972 г. (БНПП 3/1981, с. 309 - "Рада се разкайва, че се потурчила").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020