* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мари майно ле, майно ле!
Покаяла се кадъна:
- Що не съм бяла българка,
българска вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на ситен дребен босилек,
на черноока камшица.
Па турска вяра нийлита
и на нийлито мирише,
на пръст на жълтопръсница,
на бъзе, на запарено.
Да има вино червено,
българка ще го запие,
де има круши петровки,
българка ще ги заяде.

 

Летница, Ловешко (НПЛов. 1970, с. 308 - "Потурчена се разкайва - 3").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020