* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Покаяла се й кадъна:
- Що не съм бяла българка,
овчаря либе да любя.
Че овчар знай де има нива,
ревнино овчар ще да я обиде,
на първо либе обади.
Де има круша петровска
овчар ще да я окуса,
в бяла пазва напълни,
на първо либе занесе.
Де има сянка дебела,
овчар ще да я олежи
и на първо либе обади.

 

Кривина, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020