* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

В петък се Рада потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя й рано ранила;
гръмнала й вила на рамо,
зелено сено да сбира.
Брала е Рада до пладне,
от пладне вивкна, заплака:
- Бре блазя, Боже, бре блазя
на тези бели българки!
Де да е нива голяма,
българки да я зажънат,
зажънат, да я дожънат;
де да е сянка дебела,
българки да я отърлят;
де да е вода студена,
българки да я напият!
Стори ме, Боже, българка!

 

неуточнено, Ямболско; зап. в Болград, Бесарабия - Украйна; жътварска (Янков 1908, № 258 - "Потурчена Рада"; =Осинин-Душата 1945, № 205; =Осинин-Дърво 1955 с. 211; =БНТ 8/1962, с. 167 - "В петък се Рада потурчи").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020