* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама на Станка плетеше
в собата на рогозката,
плетеше и я питаше:
- Станке ле, мила мамина,
любила ли си турчину?
Станка майци си думаше:
- Любих го, мамо, любих го,
а аз мисля че е гърче.
Мама на Станка думаше:
- Станке ле, мила мамина,
знаеш ли, майка, или не,
турска е вяра лошава,
не знаят делник, ни празник,
ни кога е света неделя.
Станка майци си думаше:
- Майно льо, стара милая,
отричам се, мамо, отказвам
от майка, още от баща,
от братя, още от сестри
и от по-верни роднини.
Дорде си Станка издума,
равно се двори напълни
с Станкина сватба голяма,
кадъни в къщи влязоха.
Станка по кадънски оплетоха,
оплетоха нарисуваха,
бял й чаршаф наметнаха,
черна фереджа отгоре.
Че я навън изведоха
и я у кола туриха.
Мама я люто кълнеше:
- Станке ле, мила мамина,
да ми се, Станке, провалиш,
провалиш, Станке, преседнеш,
дет' си вярата потурчи.
Жива из порти излизаш,
мъртва назад да не се върнеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020