* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Дотегнало е на Радка,
сираче да си ратува,
по люцки врати да ходи
по люцки Радка, по турски.
В петък се Радка потурчи,
в събота - бяла кадъна.
В неделя рано станала,
умила се и оплела,
метнала фередже на глава,
вдигнала вила на рамо.
И отиде долу в росното,
в росното Радка ливаде
купи от сено да кладе,
хем кладе, Радка, хем плаче.
Олеле вари, бре вари,
турска е вяра лошава,
тя на лошо мирише,
на бъзе на попарено,
на яйце на развалено.
Българска вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на ситен дребен босилек
на халем каймер карамфил.

 

Белица, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020