* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Покаяла се кадъна,
на пътя, на кръстопътя:
- Що не съм бяла българка,
да любя любе овчаря,
овчар оди по къра,
де има трева зелена,
овчар ще я нагази,
де има вода студена,
овчар ще я напие,
де има сянка дебела.
Овчар ще я отлежи,
де има мома хубава,
овчар ще я налюби.

 

Беляново, Беленско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020