* * *

Мома не отваря на либето си - 2

Проклето, триклето,
кой две моми люби,
две верни другарки,
две чичови дъщи,
две едноимчета,
Йоша, та па Доша.
Па отиде ерген
на Йошина врата,
па повика ерген:
- Стани, стани, Йоше,
стани, отвори ми,
град порой ме бие
по тънката снага,
та ми строши, Йоше,
дясната ръчица
и левия крачец.
- Не мога да стана,
та да ти отворя -
весден съм белила
пустите пешкири
и весден вдигала
тежката бухалка.
Иди, иди, либе,
при Доша чичова.
Па отиде ерген
на Дошина врата,
па повика ерген:
- Стани, стани, Доше,
стани отвори ми,
град порой ме бие
по тънката снага,
та ми строши, Доше,
дясната ръчица
и левия крачец.
- Не мога да стана,
та да ти отворя -
весден съм тъкала
пустите килими,
ръцете ме болят
от набръдените.
Краката ме болят
от пусти подноже.
Очи ми зайдоха
в пустите килими.
Ерген се кълнеше:
- Проклето, триклето,
кой две моми либи,
две верни другарки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021