* * *

Мома не отваря на либето си - 2

Проклет бил и триж клет,
кой две моми люби,
като аз сиромах
под срам останах.
Отидох при Дона:
- Донке, отвори ми, -
дъжд ме порой бие
по самурен кожух,
по зердава капа,
по къдрав перчемец,
по вити веждички,
по черни мустачки!
Дона не отваря,
люто отговаря:
- Бре оттук, лудино,
бре оттук, гидийо,
иди си при Бона,
че ти е по-мила!
Отидох при Бона:
- Боне, отвори ми, -
дъжд ме порой бие
по самурен кожух,
по зердава капа,
по къдрав перчемец,
по вити веждички,
по черни мустачки!
Бона не отваря,
люто отговаря:
- Бре оттук, лудино,
бре оттук, гидийо,
иди си при Дона,
че ти е по-мила!
Па така сиромах...

 

Ситово, Пловдивско (Геров-Песнопойче 1860, № 28); Текстът е твърде близък до тоя на Кифалов 1842 от Видинско, възможно е да е преработван от Никола Геров. (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021