Мома не отваря на либето си

* * *

Проклет, триклет да е, кой две моми люби,
като я сиромах, що под срам останах!
Отидох при Дона: - Доно, отвори ми,
(Доно, отвори ми), дъжд ме порой бие,
(дъжд ме порой бие) по самурен кожух,
по самурен кожух, по зердава капа,
(по зердава капа), по къдрав перчинец, по вити веждички,
по вити веждички, по черни мустачки!
Дона не отваря, люто отговаря:
- Бре, оттука, лудино, бре, оттука гидийо!
Иди си при Бона, че ти е по-мила!
Отидох при Бона: - Боно, отвори ми,
(Боно, отвори ми), дъжд ме порой бие
(дъжд ме порой бие) по самурен кожух,
по самурен кожух, по зердава капа,
(по зердава капа), по къдрав перчинец, по вити веждички,
по вити веждички, по черни мустачки!
Бона не отваря, люто отговаря:
- Бре, оттука, лудино, бре, оттука гидийо!
Иди си при Дона, че ти е по-мила!
Па така сиромах, между две останах
сам да пренощувам, все дъжд да сънувам!...

неуточнено, вер. Видин; от Тома Пешаков (Кифалов 1842, с. 105; =Милићевић 1876, с. 938; =Ангелов-Арнаудов 1921, с. 70, № 21; =Павлов 1931, с. 132). У Миличевич песента е отнесена към Зайчарско, Църноречки окр. - Изт. Сърбия, доставена от Сава Попович, помощник на управителя на Вальево. Записвачът Тома Пешаков (отбелязан от Кифалов) по всяка вероятност е Гьорги хаджи Тома Пешаков от Видин, който е изпращал песни на Ю. Венелин; по-малко вероятно е тук да се визира бащата на посочения Г. Пешаков - съдим за това по другите публикувани песни у Кифалов, в които записвачите са посочени само с бащинините или фамилните имена. (бел. сът., Т.М.).

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021