* * *

Майка предупреждава дъщеря си да не се белосва и червосва
- да не предизвиква турците

- Марийке, мила банкова,
послушай, моме, банка си, -
не се белосвай, червисвай,
не си веждите начерняй
със кара-боя шикалка,
че седим в турска махала,
турци каил не стават,
турците и кадъните!
Марийка дума банку си:
- Думай, банко, какво щеш,
ще се белисвам, червисвам,
ще си веждите начерням
кък кара-боя шикалка!
Думай, банко, какво щеш,
че ми се е поревнало
Мехмед младо берберче;
кога стане сутрина,
та си очите умие
и си дюкяна отвори,
та го разгъне, помете,
и си наргиле запали,
и си булгаре задрънка,
да видиш, банко, хубости!...
Аз ще Мехмеда да зъмна,
Ахмедча младо берберче,
бяла кадъна ще стана!

 

Жеравна, Котленско; зап. Василия Димитриев Жерувненца (сп. Български книжици, год. І, 1858, ч. ІІ, № 16, с. 353, № 1); Ахмедча - така е в текста.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020