* * *
Марко либи Моравка девойкя,
Марко либи, майка му не дава:
- Не мой, сине, Моравка девойкя,
че Моравки яко болни лежат -
зиме глава, лете половина,
а у есен тия бели ръце...
Дочула я Моравка девойкя,
та се Богу силно помолила:
- Дай ми, Боже, лето ладовито,
дай ми, Боже, жито полегнало,
да се с Марко двама наджъваме.
Даде Господ лето ладовито,
даде Гослод жито полегнало,
па се с Марко двама наджъвая.
Марко нажна двеста-й-двайсе,
а Моравка - триста-й-трийсе.
Наджъна го Моравка девойкя,
наджъна го, Бог да я убие!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020