* * *

Марко иска Моравка девойка

Марко иска Моравка девойка,
Марко иска, макя му не дава:
- Немой, синко, Моравка девойка,
Моравки са яко болникави -
зиме глава, лете половина;
ддрава глава на зглаве турили,
с ремик са си ръка притегнали!
Дочула ги Моравка девойка,
па се Богу тихо помолила:
- Дай ми, Боже, лето ладовина,
дай ми, Боже, жито полежина,
дай ми, Боже, Маркоте юнака!
Дочул я е Господ от небето
и у даде лето ладовина,
па у даде жито полежина
и у даде Маркоте юнака -
они с Марко да си се наджинят.
Отишли са и се наджиняли -
Марко нажня двеста-й-двайсе,
а Моровка триста-й-трийсе.
На Моровка никой не помага,
от Моровка бела пеня пада.
На Маркоте макя помагала
и от Марко ални кърви падат.
И тогай се двамата вземали.

 

Горна Диканя, Радомирско (СбНУ 53/1971, № 294 - "Марко жене с Моравка девойка и тя го наджънва - 6"); финалът инверсиран - обикновено умореният е Марко.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020