* * *
Марко сака Моровка девойка,
Марко сака, майкя му не дава:
- Недей, сино, Моровка девойка,
че Моровки често болни лежат -
зиме глава, лете половина,
а есени ръце до рамена,
а пролети нозе до колена.
Де ги дочу Моровка девойка,
сама си е Бога помолила:
- Дай ми Боже, лето ладовито,
дай ми Боже, жито полеглито,
да ме окнат Маркови на жътва,
да се с Марко двама наджъваме!
Ка е рекла, се е така било -
дал ю Господ лето ладовито,
дал ю Господ жито полеглито;
окнали я Маркови на жътва,
та се с Марко двама наджъвали -
он нажънал двеста-й-двайсе,
а Моровка триста-й-трийсе.
Проговори Марковата майкя:
- Леле, сино, леле, мили сино,
увземи си Моровка девойка,
недей слуша орските приказки!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020